|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Иван на Рада тихом говори:
- Радо ле, либе Радо ле,
ти да ми видиш бялата снага,
каква е, Радо, синя-зелена,
синя-зелена, черна смрътница.
Иван на Рада тихом пак дума:
- Помниш ли, Радо, помниш ли, либе,
кога ни попа двама венчава,
среща ни дойде мома-змеица,
среща ни стои и на мен дума:
"Иване, либе Иване, джанъм,
днеска си, либе, под венчилото,
утре си, либе, на бесилото!"
Как ще те, Радо, млада оставя!...
Върбица, Преславско (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|