* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Сино ле, а бре, Стояне,
защо си тъжен, кахърен -
дрехи ли нямаш да носиш,
любе ли нямаш да любиш,
или ти стадо чамаво,
или ти псета бяс фана?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
макар да си ми мащеха,
пак ще ти кажа, мале ле.
И дрехи имам да нося,
и любе имам да любя.
Нето ми стадо чамаво,
нето ми псета бяс фана.
Научила се й, мале ле,
една ми мечка кръвница -
ката ми вечар довадя,
огнището ми разравя
и пак го, мамо, заравя.
Цървулите ми събува
и пак ги, мамо, обува,
по едно ми агне изяда.
Тай вечар, мамо, пак доде,
две ми агнета изяде.
Мале ле, мила мале ле,
като ме мечка прегърне,
кокалите ми поплющяват.
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Сино льо, а бре, Стояне,
то не е мечка кръвница,
ами е мома змейница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013