|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стояну питаше:
- Стояне, синко Стояне,
като ми ходиш, Стояне,
седем години млад овчар,
всякога весел идеше
у бащини си дворове,
а сега, синко Стояне,
що ми си толкоз нажален,
нажален, още посърнал?
Стоян си майка думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
що съм, мамо повехнал.
От скоро е, мамо, почнала
млада змеица да иде,
при мене ляга да спиме.
Много е, мамо, хубава -
лице й свети кат слънце
снага й тънка, висока,
коса й руса, златяна...
Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|