* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
доде бе, синко, във село,
ти бе ми, сине, бял-червен,
като червена ябълка,
от ка в гората отиде,
в гората, на колибата,
от ка ми стадо запасе,
ти стана, мама, син-зелен,
като зелена ябълка.
Дали ти стадо примира,
или ти псета беснеят,
дали си на зла дружина?
Стоян майци си думаше:
- Майно ле, мила майно ле,
нити ми стадо примира,
нити ми псета беснеят,
нити съм на зла дружина,
ами са, мале, научи
голяма мечка-стръвница
със това мече кръвниче -
вечер ни огън разрине
и ни вечеря наготви,
седнеме, та вечеряме,
и си псетата нахраним,
псета замеря с камъне,
дружина гони с криваци,
сал ние, мамо, останем,
сал ние двама със нея.
Като се заран зазори,
тя в планината отива
и си мечето отводя,
и дружината са прибира,
дружина, мале, псетата.
Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
то не е мечка-стръвница,
най е Драгана змеица,
змеица, сине, вдовица,
вдовица със пет сирака,
я да я, мама, попиташ:
"Либе Драгано, Драгано,
от ка се с тебе събрахме,
още се не сме лъгале,
нещо ще да те попитам,
и сега да ме не лъжеш -
имаме крава ялова,
ето я девет години,
води се, не завожда се,
води се, па се не тели,
че какво да я правиме?"
Драганка дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
да ми не бъде истина?
Стоян Драгани думаше:
- Не е си, либе, истина,
ами те питам навярно!
Драгана дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
да стане, либе, майка ти,
та да си иде в гората,
да си набере майка ти
кумата, кумунигата,
селската горска врътига
и един стърчец тинтява
по овчарските огнища,
па да я, либе, донесе,
та да я, либе, увари
във гърне ненаваряно,
със главня ненагаряна,
хем гола, хем гологлава,
нощеска, полунощица,
па да си върже кравата,
па да я, либе, заведе
на кола, на растоките
на оратното желязо,
па да полее кравата,
тя ще да ми се заводи.
И Стоян си е отишел,
щото си каза Драганка,
а той майци си обади.
И майка му е станала,
па е в гората отишла,
па си набрала, набрала,
кумата, кумунигата,
селската горска врътига
и един стърчец тинтява,
по овчарскита огнища.
Па си е дошла майка му,
па си увари бурена
във гърне ненаваряно,
със главня ненагаряна,
хем гола, хем гологлава.
Па си Стояна заведе
на кола, на растоките,
на оратното желязо,
па си го е тя поляла,
нощеска, полунощица,
нощеска потайно време.
Като се съмна заранта
и Стоян си е отишел
в гората във колибата.
Ка го Драгана видяла,
Тя от далеко думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
що бе по-хитър от мене,
та си ме, либе, изпита,
сама ти азе цяр казах,
ала ме не е и грижа -
и сега, либе, да вземе,
аз ще ти беля направя,
като се назад повърна,
душата ще ти излезе,
ала ти не ще направя,
че бе по-хитър от мене.
Па си детето поведе
и в планината отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013