|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да е мама мащеха,
пак мама ще те попита.
На вечер идваш бял, червен,
на вечер идваш жълт, блед.
Дали ти е стадо болнаво,
болнаво - сипаничево,
или кучетата бяс хванаха?
Стоян на мама думаше:
- Мари, мамо, мари, мила мамо,
макар че си ми мащеха,
като ме питаш, ще ти кажа.
Нито ми е стадо болнаво,
болнаво - сипаничево,
нито кучетата бяс хванаха.
Вечер, като си отивам,
стадото да си запирам,
мечка през овце минава,
кръвница мечка, стръвница.
Мома при мене дохожда,
право в колибата отива,
край огъня ми премита.
Аз, като ида при нея,
и тя ме кара да свиря,
аз свиря, мамо, тя пее.
Ей туй ми е, мамо, кусура...
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да е мама мащеха,
пак мама ще те научи -
то не е мечка-стръвница,
стръвница мечка, кръвница,
а най е мома-змейница,
в тебе се е влюбила.
Ти, като идеш при овцете,
мечка, като при тебе дойде,
като те накара да свириш -
здрав се на болен престори
и на мечката ще кажеш:
"Мъри, мечко, не ме закачай,
а че съм тъжен, кахърен.
Имаме крава ялова,
нито се крава разгонва,
нито я бика оставя..."
Стоян си при овце отиде
мечка при него дойде
и го накара да свири.
Стоян на мечка думаше:
- Мъри, мечко не ме закачай,
а че съм тъжен, кахърен.
Имаме крава ялова,
станало е девет години,
нито се крава разгонва,
нито я богата оставя.
Мечка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
и туй ли да те науча?!
Нали имаш ти майка стара,
да рани рано в събота,
в събота срещу неделя,
да бере билки всякакви,
иглика и перуника,
и едростръка тинтява,
в бакъра да ги увари.
Сутринта, рано в понеделник,
кравата да си полее,
кравата ще се загони,
богата ще я остави.
Стоян си в село отиде
и на майка си разправи.
Рано ранила майка му,
влязла в росни ливади,
набрала билки всякакви -
иглика и перуника,
и едростръка тинтява,
и ги в бакъра сварила.
Сутринта, рано в понеделник,
мама Стоян поляла.
Стоян при овцете отиде,
мечка из гора ходеше,
жално и милно ревеше,
Стояна люто кълнеше:
- Стояне, либе Стояне,
как ме хитричко излъга,
как ме хитричко измами!
Твърдица, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ); се загоня - се запложда;
бога - бик.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|