* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
доде бе, синко, при майка,
ти бе, Стояне, бел-червен,
откак ми стадо последи,
ти ми стана жълт-зелен;
дали ти стадо промира,
или ти пцета беснеят?
Стоян майци си говори:
- Нито ми стадо промира,
нито ми пцета беснеят.
Научила се е, майно ле,
зла мечка, мамо, стръвница -
вечер ми късно дохожда,
зарани рано излазя;
дружина с главни замеря,
а пцетата с камене,
а мене нищо не каже...
Майкя му се е сетила
и на Стояна казала:
- Синко Стояне, Стояне,
това ми не е зла мечка,
зла мечка, синко, стръвница,
най ми е това змеица!
Па е тръгнала майкя му,
кого срещнала, питала -
да найде билье омразно,
омразно билье, разделно,
Стояна да си омрази,
давно го змеица остави...
Изпитала е майкя му
бабички, стари бродници;
бабички са й казали
да вземе билье омразно -
врътика и куманика,
и синьогорска тентева;
па да го свари майкя му
във гърне необгорено,
и гола, и гологлава,
в среднощи и полунощи,
кога се дели ден и нощ;
па да разточи колата
на пъкя, на кръстопъкя -
Стояна да си полее...
Майкя му това свършила -
набрала билье омразно,
омразно билье, разделно -
врътика и куманика
и синьогорска тентева;
па го сварила майкя му
във гърне необгорено,
и гола, и гологлава,
в среднощи и полунощи;
па разточила колата
на пъкя, на кръстопъкя -
па си Стояна полела...
Тогив змеица фърчеше,
сини огневе сееше
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
проклета била майкя ти,
кога бе хитра, разумна,
та найде билье омразно,
та ме от тебе омрази,
омрази, либе, раздели!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013