* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну думаше:
- Сине, мил мамин Стояне,
доде бе, сине, при мама,
ти беше, мама, бял-червен,
отка' при стадо отиде,
ти стана, сине, жълт-зелен;
дали ти пцета беснеят,
или ти стадо чамаво,
или си на лош кехая?
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
и няма да те излъжа.
Нити ми пцета беснеят,
нити ми е стадо чамаво,
нити съм на лош кехая;
но си ми, мамо, доходи,
бре, тази мечка-стръвница,
в среднощи, в сред полунощи,
пцетата гони с камъни,
а овчарите с главните,
па със мене си играе...
Майка Стояну думаше:
- Сине, мил мамин Стояне,
дойде ли мечка-стръвница,
а ти я хитро изпитай:
"Имаме крава ялова;
таз е девета година -
води се, а не тели се,
бикове я не оставят!..."
Като е дошла мечката,
Стоян я хитро изпита,
та па й тихо говори:
- Имам си крава ялова;
таз е девета година -
води се, а не тели се,
бикове я не оставят!...
Мечката каже Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
да е знаяла майка ти,
да е събрала, Стояне,
омразни билки, корени -
врътика и куманика,
синята горска тинтява,
та па да ги е варила
в среднощи, в сред полунощи
и гола, и гологлава,
кравата да си полее
на пътя, на кръстопътя,
да я бикове напустат.
Стоян майци си обадил,
та е събрала майка му
врътика и куманика,
синята горска тинтява,
па ги варила в среднощи,
в среднощи, в сред полунощи
във гърне ненаваряно,
та я поляла Стояна
на пътя, на кръстопътя,
та омразила Стояна
от тази мечка-стръвница...
Кога е било в среднощи,
в среднощи, в сред полунощи,
ето че идва мечката
и със голям глас ревеше,
та па Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
чева бех язе гяволска,
а ти по-гявол от мене -
ка' си ме хитро изпита,
та се от мене отдели!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013