|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
- Сине Стояне, Стояне,
дорде бе, сине, при мама
тизе бе, сине, бел-червен,
откак си млад овчар отиде,
ти ми стана жълт-зелен.
Мама те не е питала,
на мама право да кажеш!
- Нито съм на зла дружина,
нито ми псета беснеят,
нито ми стадо премира,
ами се, майко, научила
зла меца, зла стръвница -
ако си огън зарина,
заран го рано отрива,
ако си стадо, бре, тръгне,
накрай-накрай ме чака
и си ми тихо говори:
"Либе Стояне, Стояне,
я дай ми торба шарена
и тоя кривак, бре, голям,
а ти се назад повърни,
та си на кошара отиди.
Ако се стадо загуби,
я ще бъда отговорна!"
Майка Стояну думаше
- Синко Стояне, Стояне,
това не е мечка-стръвница,
ами е мома знайница.
Питай га, мама, разпитвай,
като е толкова знайница,
може ли да изгори три кола сено,
три кола сено и пет кола снопе?
На заран меца дохожда,
Стоян я тихо попита:
- Зла мецо, зла стръвницо,
като си толкова зла стръвница,
можеш ли да изгориш три кола сено,
три кола сено, пет кола снопе?
Меца му дума, продума:
- Либе Стояне, Стояне,
сено не може ни една,
оти е сено греховно,
в него е, либе, иглика,
иглика, още метлика!
Ти си се, либе, уплашил,
на заран рано да станеш
и на майка си да кажеш -
под брода вода да гребне,
дето чардата налезва,
и да те, либе, полее
на пътя, на кръстопътя,
на колата, на разточника.
Търнава, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|