|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стоянум оглави
и на две села, и на три -
па му главница не жила;
сетне го мама оглави
за Гърмишова дъщеря.
Отишли главеж да пият,
та се върнали от главеж.
Стоян се рюком изрюка,
та девет села разбуди
и люта змейка във камен.
Змейка Стоянум думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
за 'ко ме викаш, Стояне,
ручок ли да ручоваме,
или вечеря да вечеряме?!
Стоян на змейка думаше:
- Холам, змейко льо, змейко льо,
нето те викам, змейко льо,
нето ручок да ручоваме,
нето вечеря да вечеряме;
ала те викам, змейко льо,
в понделник рано да дойдеш!
И змейка стана, отиде
на Стояновите порти.
Във Стоянови дворове -
пълно и равно сватове...
Змейка Стоянум думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
каква е тая помама,
дето ме лесно измами?!...
Мустафа паша, дн. Свиленград; седенкарска (СбНУ 25/1909, с. 50,
№ 26 - "Стоян измамва люта змейка"); Гърмишова - според записвача "в
говора няма тая дума".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|