* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама на Стефан думаше.
- Стефане, синко Стефане,
що вехнеш, синко Караджа,
като вършина кършена,
кършена, недокършена,
по петровските пекове,
по никулденски студове?
Дали ти е стадо чумаво,
или ти е куче беснаво?
Стефан си мама думаше:
- Мале ле, мамо миличка,
нито ми е стадо чумаво,
нито ми е куче беснаво,
ми най се, мамо, научи,
една ми мечка планинска.
Ката ми вечер дохожда,
цървулите ми събува
и ги на нея обува,
че пак ги, мамо, събува
и ги на мене обува.
Мама на Стефан думаше:
- Синко ле, Караджа Стефане,
то не е мечка планинска,
ми най е мома змейница.
Ти вземи, синко Стефане,
на една змия сърцето
и на пепелешка крилцето,
че ги в огъня изгори.
Вечерта, кога пак дойде,
тази ми мечка планинска,
ти я със пепел посипи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013