* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
откак на кошари отиде,
що ми стана, синко, жълт-зелен?
Дали ти стадо более,
или ти кучета беснеят?
Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Нито ми стадо более,
нито ми кучета беснеят,
научила се е, мамо,
мечка-стръвница:
ако си вода донеса - ще я излее,
ако си хляба зарина -
суров ще го извадя.
Мама Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
това не е мечка-стръвница,
това е люта змеица.
А ти я, синко, попитай,
че имаме крава ялова,
девет години е ялова,
тели се, телците й мрат,
какво да я правим?
Стоян си мечка попита,
а тя Стояну продума:
- Да събере, Стояне, майка ти
вратника и кумунига,
и синя горска тинтява,
и ще я вари гола-гологлава,
и ще си крава полее,
сред нощ - полунощ,
на колата, на расточника.
Майка му крава не поляла,
а си Стояна поляла.
Тогава змеица жално си гледаше
и си на Стояна думаше:
- Вземи ме и ме изкарай
на връх, на Стара планина,
па ведро мляко да ми донесат,
да пия - криле да ми израснат
и ази далеко да хвръкна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013