* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Синко Стояне, Стояне,
отка ми млад овчар отиде,
ти стана жълт зелен.
Докато беше при мене,
ти бе, майка, бял-червен.
Дали ти стадо промира,
или ти псета беснеят,
дали си на зла дружина?
- Нито ми псета беснеят,
нито ми стадо промира,
ни съм на зла дружина,
ами се е майко, научила
една ми мечка-стръвница...
Ако си стадо затворя,
тя ще го, майко, отвори;
ако си огън наклада,
тя ще го, майко, угаси.
- Синко Стояне, Стояне,
това не е мечка-стръвница,
ами е люта змеица.
Я да ги, майка, попиташ,
кат имаме крава ялова -
девет години се води
и се не се завожда...
- Либе Стояне, Стояне,
да знае майка ти да набере
тинтява и кумунига,
и овчарска таврътика,
да ги свари в гърне ненаварвано,
че туй са билки омразни.
Кравата да си заведе
на пътя, на кръстопътя,
на колата, на разтоката,
кравата да си полее,
да си се от змееве отърве,
че са ги змееве усвоиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013