|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
- Сине Стояне, Стояне,
като си бел-червен,
що стана жълт-зелен?
Дали ти стадо промира,
или ти псета беснеят?
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш да кажа.
Нито ми псета беснеят,
нито ми стадо промира.
Ми се, мамо, настървила,
зла мечка - зла стръвница,
та всека вечер дохада,
та ми стадото отвара.
- Сине Стояне, Стояне,
това, мамо, не е зла мечка,
зла мечка, зла стръвница,
ми е жълта змия-змейница.
Мама ще заран рано подрани,
да иде под планината,
под планината в гората,
да набере врътика и кумунека,
и овчарска деленка.
Да те рано мама полее,
под колата, през сточника...
Староселци, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|