* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
защо си, мама, повяхнал,
като малина в градина,
като ябълка в змийски зоб?
Стоян на мама си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа,
без да те, мамо, излъжа.
Девет години как стана,
как стана, чобан как ходя,
найде се, мамо, приучи,
една ми мечка кръвница,
тя ми млякото напива
и ми водата излива,
и ми огъня загася.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
то не е мечка кръвница,
а най е, мама змейница
и тя ще да те залюби.
Утре ми рано да станеш,
в зелена горица отидеш,
да търсиш, мама, да търсиш
дърво самострък да намериш,
сред кошара да го забиеш,
от змейница да се отървеш.
Стоян мама си послуша.
Рано ми Стоян подрани,
в зелени гори отиде,
намери Стоян, отсяка,
отсяка дърво самострък,
сред кошара го набуча.
Като си змейница пристига,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
кой ми те тебе научи,
от мене да се отървеш?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013