* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
доде бе, синко, при мама,
ти ми бе, синко, бял-червен,
като пазарска ябълка.
Отка ми търгна с овчаре,
ти стана, синко, жълт-зелен,
като ми дюля презрела.
Дали ти лоши овчаре,
или ти стадо чамаво,
или ти пцета бяс хвана?
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле,
ни са ми лоши овчари,
ни ми е стадо чамаво,
ни ми е пцета бяс хванал.
Научила се, мамо ма,
една ми мечка-стръвница,
та всека вечер дохожда
на нашта нова бачия,
овците гони с огньове,
овчари гони с ножове,
при мене дойде, та легне,
кога ме, мамо, целуне,
ясни ми кърви изпива -
затуй съм, мамо, жълт-зелен.
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
то не е мечка-стръвница,
нало е мома Лиляна,
дето те, синко, сакаше,
па я баща й не даде.
Тя бега в гора зелена,
та стана мечка-стръвница.
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле,
да ходиш, мамо, да питаш,
да береш билки омразни,
от нея да ме омразиш!
Стояновата майчица,
ходила мама, търсила,
намери билье омразно,
намери и го сварила,
та си поръси бачия
и си поръси млад Стоян,
та си омрази мечката,
от нейна сина Стояна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013