|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стоян си цани овчаре
и девет стада накупи,
до девет стада овнове,
нацани млади кехаи
и па по-млади чираци,
та па ги Стоян изведе
у тая гора зелена.
Досе си дома седеше,
Стоян беше бел-цървен,
като цървена ябълка,
а тогай стана жълт-зелен.
Стара му майкя доходя,
та му премена доноси,
та па си Стоян питуе:
- Сине Стояне, Стояне,
доде си дома седеше,
ти беше, сине, бел-цървен,
като цървена ябълка,
а сега стана жълт-зелен.
Дали ти е стадо болнаво,
ил ти са на зло овчаре,
ил на по-зло кехаи?
А Стоян тогай казува:
- Мале ле, стара майчице,
нал ме питаш, мале, да кажа -
ни ми е стадо болнаво,
ни са ми на зло овчаре,
ни на по-зло кехаи.
Насън ми, мале, доходи,
доходи, мале, Деница,
Деница, млада змеица.
Псетата гони с камене,
дружина гони с тояги,
овците, мале, размамя,
а мене, мале, пригърта,
пригърта, та ме налива.
Това съм толко жълт-зелен!
Майкя Стояна учеше:
- Сине Стояне, Стояне,
кога ти дойде ощ веднъж,
а ти я, сине, попитай:
"Денице, млада змеице,
нещо че да те попитам -
ти, като ходиш по гора,
знаеш ли трева омраза?
Имам си сестра Тодора,
та я турчин залибил,
Тодора да се окъпе,
та турчин да се отмахне..."
Ега ти каже омраза,
та тизе да се окъпеш,
да се от тебе отмахне.
Стоян си майкя послуша,
кога му дойде ощ веднъж,
Деница млада змеица,
тогай я Стоян попита:
- Денице, млада змеице,
нещо чем да те попитам -
ти, като ходиш по гора,
знаеш ли трева омраза?
Имам си сестра Тодора,
та я е турчин залибил,
Тодора да се окъпе,
та турчин да се отмахне.
А Деница му казува:
- Стояне, млади кехайо,
да станеш утре пред слънце,
дур роса не е паднала,
та да набереш таника,
таника и команика,
и тая синя тинтева,
тая е трева омраза.
Тодора да се окъпе,
та турчин да се отмахне.
Тогай си стана млад Стоян,
та утре рано подрани,
дур не е роса паднала,
та си е набрал таника,
таника и команика,
и тая синя тинтева.
Та се окъпа млад Стоян,
та се със нея омрази,
та се махнала Деница,
Деница, млада змеица.
Тогай си Стоян оздраве.
София, кв. Връбница (СбНУ 43/1942, № 120 - "Змеица люби
овчар"; =БНТ 4, с. 238 - "Овчар и змеица - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|