* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стоян майце си думаше:
- Да знаеш, майчо, да видиш,
каква съм мома загалил
на връх Пиринска планина -
очини черни череши,
лице хи бела книга,
снажка хи тънка сюлвие,
ала хи двора не зная!
Всеки ден при мене доходя,
стадо ми овце подбира.
Дьо да те моля, мале ле,
нея за любе да взьома!
Майка Стояну думаше:
- Стояне, сино Стояне,
питай я, сино, питай я -
откъде се ще обади!
- Еднож се каже, мале ле,
от София касабо,
другож се каже, мале ле,
кехайова съм дъщеря!
- Стояне, сино Стояне,
да не е Юда пиринска?
Хайде ще майка събере
от три градини билкине,
от пелин и от врътига,
и сенена кумунига,
в калпак да ги зашие,
та да я носиш със тебе.
Ако е мома хубава,
че ще те близо наближи;
пък 'ко е Юда пиринска,
че ще далече да стои!
Че си заши билкине,
че го на гора изпрати.
Бяла е мома излезла,
пък си Стояну думаше:
- Стояне, вакъл овчарьо,
хвърли, Стояне, калпакан,
да си те близо наближа,
две думи да кажа!
Стоян се хитро измами,
та си калпакан захвърли.
Тогав се Юда размоти,
та се горона разтроси -
гора със корен падаше,
езера вода излеха.
Свила се Юда пиринска,
Стояна вдигна със стадо
горе в тъвни облаци
и в сините небеса,
че го завърна надолу,
надолу в черната земя...
Стоян се с душа делеше
и се самичък кълнеше:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013