* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Загалих, майчю, залюбих
до една руса девойка,
ала хи дворье не знаям,
ни дворье, майчю, ни порти.
- Питай я, сину, питай я,
от къде ще ти се каже!
- Питах я, майчю, питах я,
ала ми на смях казува:
"От връх Пиринска планина,
кехайова съм дъщеря."
- Стояне, сину Стояне,
ела ти майка набере
билки от девет градини,
пелин, Стояне, врътика,
от равно поле трендафил,
от пуста гора гороцвет,
в калпака да ти ги вшиям;
ако е мома, сину ле,
тя ще те близо наближи;
пак 'ко е Юда пиринска,
отдалек ще ти извика:
"Хвърли, Стояне, калпака,
да си те близо наближям!"
Отиде майка, та набра
билки от девет градини,
пелин и още врътика,
гороцвет, кичест трендафил,
та му ги заши в калпака.
Кога си Стоян отиде,
руса девойка да види,
тя му отдалек викаше:
- Хвърли, Стояне, калпака,
близичко да те наближям!
Стоян си хвърли калпака,
Юда го близо наближи -
от земята го вземаше,
на небето го качеше
и люто му се канеше:
- На, да ти кажем, Стояне,
галене, пък не вземане!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013