* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Димитра думаше:
- Сино Димитре, Димитре,
вечер ти мама постила,
денем ти вдига постеля
и в постелята намирам
всякакви цветя ронени,
ронени и увяхнали.
Дали ти ходиш някъде,
или ти някой дохуда?
Димитър на мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
никой не ми дохуда,
я най съм, мамо, залюбил,
едно ми момиче хубаво,
хубаво, мамо, хубаво,
да видиш хубост какъва!
Мама Димитра думаше:
- Питай я, сино, питай я,
кое е от майка по-мило,
кое е от конче по-бързо,
кое е от бял мед по-сладко.
- Питах я, мамо, питах я
и тя ми, мамо, тва рече:
- Любе от майка по-мило,
очи от конче по-бързи,
съня от бял мед по-сладък!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013