* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояна думаше:
- Мама Стояне, Стояне,
стана ми девет години,
ка си овчар заминал,
не съм та, мама, питала,
ти беше, мама, бял-червен,
като пазарска ябълка,
а сега, мама, жълт, блядав,
дали ти стадо премира,
или ти псета беснеят,
или ти върла кехаята,
та си, мама, пребледнял,
пребледнял, мама, прежълтял?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Нито ми псета беснеят,
нито ми стадо премира,
нито ми върла кехаята,
ами се, мале, научи
змейница, мале, отровна,
вечер ми, мале, постила
и мене вика да легнем.
Майка Стояна пак дума:
- И туй ли да те науча,
иди си, синко, грижовен,
грижовен, мама, жаловен
и тя ще те, мама, попита,
и ти да й кажеш,
че имаме крава ялова,
води се, ненавожда се,
нито бикове напуща,
и тя ще ти, мама, цяр каже.
И отишъл си Стоян грижовен,
грижовен Стоян, жаловен,
змейница го посрещнала,
посрешнала и го попитала:
- Що си, либе Стояне, грижовен,
грижовен, либе, жаловен?
- Имаме крава ялова,
води се, ненавожда се,
нито бикове напуща...
И тя му е продумала:
- И туй ли да те науча?
Либе Стояне, либе ле,
я иди, либе, в гората,
там има билки всякакви,
набери горска кумунига,
горска тинтява и кърска теменуга.
Стоян отиде в гората
и билки набра всякакви,
и си у тях отиде,
на майка си да ги даде.
Майка му билки сложила
в гърне незаварено,
в сряда нощ, в полунощ
и си бурени сварила,
гола и гологлава,
кола на път изкарала,
на пътя, на кръстопътя
и си Стояна поляла.
Змейница хвърка в небето
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
защо ме тъй хитро изпита,
да ти цярове кажа,
двама да се разделим?
Халал да ти е, либе, този свят,
този свят и този живот!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013