* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
когато бе, синко, при майка,
ти беше бел, червен,
като пазарска ябълка,
на пазар не изнасяна,
моми не са я виждали,
ергени не са я купували.
От как ми стадо запасе,
ти стана, синко, жълт, зелен.
Дали ти стадо преумира,
или ти псета беснеят?
Стоян на майка продума:
- Майко ле, стара майчице,
нито ми стадо преумира,
нито ми псета беснеят,
научила се е, майно ле,
зла мечка, стръвница,
вечер късно дохожда,
зарани рано си ходи.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
това не е мечка-стръвница,
а най е мома-змеица!
Иди я, синко, питай я,
знае ли билки омразни,
знае ли билки разделни,
та от нея, синко, да те разделя...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013