* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я да те, синко, оженим
доде си, сине, млад зелен,
доде си, сине, бял червен,
доде ти хора захвалят,
доде ти булка прилича.
Стоян майчице думаше:
- И да ме, мамо, ожениш,
добра ми жена не вземай,
не гори, мамо, момите...
Аз не съм ерген за жена,
мене ме либи змеица!
Като се Стоян ожени,
той си при стадо отиде
и змеица го намери,
та го е люто мачкала.
Стоян я навън изведе
да мъчи да я подобря.
Отдолу идат три кола -
двой кола слама ръжена,
третата - сено зелено.
Стоян попита змеица:
- Като си толко огнена,
мож' ли запали тез кола,
като са толкоз далече?
- Аз можа да ги запаля,
ама запалям сламата,
ама сеното не паля,
че има билки омразни,
че има билки разделни -
селската горска врътига,
едностърката тинтява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013