* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дорде беше, синко, при майка,
ти беше, синко, бял-червен,
като петровка ябълка;
откак отиде със стадо,
ти стана, синко, жълт-зелен,
като презряла неренджа?
Стоян на майци думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
всяка ми вечер дохожда
от гора мечка-стръвница,
пцетата гони с камъни,
а овчарите със главни.
От мене нищо не рига,
най си ми вика "Ллибе ле!"...
Майка Стояну думаше:
- То не е мечка-стръвница,
най ми е мома-змеица.
Питай я, синко, питай я,
знае ли билки омразни,
омразни билки, разделни,
че имаш сестра по-малка,
па се с турчина искаше...
Стоян си в гора отиде,
па си на мома думаше:
- Знаеш ли билки всякакви,
омразни билки, разделни,
че имам сестра по-малка,
па се със турчин искаше,
та да я от турчина отделим?
Мома Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
набери, либе Стояне,
горска и полска тинтява,
врътика и команика,
па да я майка ти свари,
нощем в полунощи,
когато петел не пее,
когато куче не лае,
в гърне необжежено,
и да я после полее...
Стоян си дома отиде,
па си на майка говори:
- Питах я, мале, питах я,
и тя ми, мамо, разправи
как да си сестра спасиме...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013