* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояне думаше:
- Стояне, кара гяуро,
защо си тъжен, кахърен,
дали ти й стадо болнаво,
или ти кучета бяс хвана?
- Мар, мамо, мар, мила мамо,
мойто й стадо най-здраво,
моите кучета най-лаят.
Най ми се, мамо, научи
една ми мечка щръвница,
щръвница, мечка кръвница,
ката ми вечер дохадя,
аз си огъня заровя,
тя ми огъня разрови,
разрови и го накладе,
и ми навуща изсуши.
Мама на Стоян думаше:
- Тя не е, синко, щръвница,
най ми е мома змейница,
питай га, сине, питай га:
"Имаме крава ялова,
води се, не се завожда;
какво лекарство да й дадем?"
Стоян си мечка попита,
мечка на Стоян думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
и т'ва ли да те науча,
имате кола желязна,
колата си разкачете,
и га през нея прекарай!
Стоян на майка си каза.
Стояновата майчица,
тя не си крава прекара,
а най си Стоян прекара,
мечката да го намрази.
Стоян при стадо отиде
и мечка при него отиде,
не иска да го наближи,
мечка на Стоян думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
как ти ме хитро измами,
да се двамата разделим?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013