* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години,
откакто си зачобанувал,
не бях те, синко, видяла,
тъй тъжен и тъй кахърен.
Какво ти тежи на сърце,
дали ти е стадо болнаво,
или дружина невярна,
или бяс кучета хвана?
Стоян майка си продума:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
ще кажа, няма да лъжа,
какво ми тежи на сърце.
Моето стадо най-здраво,
моята дружина най-вярна,
моите кучета най-лаят.
Какво се нещо научи,
през нощта, мамо, да идва,
в кошара, мамо, да влиза,
при стадото ми нощува,
цялата кошара огрява.
Мете ми, мамо, чисти ми,
когато стадото изкарвам,
врати на кошари отваря
и ми стадото натирва,
и ми магарето натоварва,
далече ме от кошари изпраща.
Когато се вечер завръщам,
тя ме до кошарата чака
и ми стадото затваря,
и магарето разтоварва.
На мене, мамо, огън кладе,
огъня грее не грее,
тя дваж повече грее.
Това е, мамо, змейница,
която се е в мене влюбила.
Тихо ми верег говори:
"Стояне, либе Стояне,
ще мета още, ще чистя,
двамата да се вземем."
Чудя се, мамо, мая се,
как да се от нея отделя.
Мама на Стоян думаше:
- Когато идеш в кошари,
на змейницата ще кажеш,
ще гледаш да не я разсърдиш:
"Змейнице, вярна помощнице,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Станало е девет години,
откакто ми се крава разводила,
нито крава захожда,
нито бик от нея се маха,
не знаеш ли билки, мехлеми,
някакви цветя разделни,
да направя нещо магия,
дано се крава оправи?!"
Змейница дума на Стоян:
- Стояне, либе Стояне,
ще станеш рано в неделя,
на ден, на личен Великден,
ще идеш в ливади зелени,
ще търсиш бяла тинтява
и други билки разделни.
Ще свариш в котле билките,
ще чакаш и да изстинат,
и рано крава да полееш,
тогава ще се махне.
Като чу Стоян тези думи,
рано рани в неделя,
на ден, на личен Великден,
отиде в росни ливади,
разделни билки да бере
и от синята бяла тинтява.
На майка си ги занесе,
майка му ги сварила,
сварила и изстудила.
Не поля Стоян кравата,
най поля Стоян него си.
Рано в кошара отиде,
стадото да си изкара.
Змейница стои настрана
и на Стоян думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
че как ме хитро измами,
измами, още излъга,
та свари билки разделни,
мене от тебе раздели?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013