* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
що си тъй, синко, залошал,
залошал, синко, погрознял?
Дали си болен, та трескав?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
като ме питаш, да кажа;
научила се й мечката,
мечка, майно ле, стръмница;
ката ми вечер доходя,
нищо ми зло не струва,
сиво ми стадо раздига
и ми огъня разравя,
и ми ръжена изправя.
Вечер ми взема по една,
по една вакла рудица;
сутрина взема по друга,
по друга вакла рудица.
От туй съм, мамо, залошал,
залошал, мамо, погрознял.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
то не е мечка стръмница,
ами е жена-змеица,
змеица, синко, вдовица,
змеица с дребни дечица.
Стояне, да си набереш,
кумата, куманигата,
с едно стърке тинкява
и от пусто, синко, огнище.
Стояне, да се окъпеш,
змеица ще те намрази,
намрази, да те остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013