* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Сино Стояне, Стояне,
ден ходиш, синко, бял-червен,
ден дойде - ходиш тъвяжев.
Да не ти й стадо болнаво,
болнаво, още чумаво?
- Мале ле, миличка мале,
нито ми стадо болнаво,
болнаво, още чумаво.
По цял ден ходя, мамо льо,
цял ден ходя кален, мокър.
Кога са вечер завърна,
стадото да си прибера
и вляза, мамо, в колиба,
не мога да си вечерям.
При мене идва една мома,
хубава, бяла-червена,
на снага тънка, висока,
че ми навои отвзима
и ги във река изпира,
буен ми огън наклава,
навои да ми изсуши.
Взема ми медни кавали
и ги във ръце подава,
и ме накарва да свиря.
Аз свиря, мамо, тя пее,
дорде петлите пропеят,
дваж, мамо, триж да повторят,
не мога да си почина.
Която вечер не дойде,
тогава аз си почивам,
тогава идвам бял-червен.
Когато не съм починат,
тогаз съм, мамо, тъвяжев.
- Защо я, сине, не питаш
има ли майка и баща,
има ли братя и сестри?
- Питах я, майко, питах я -
няма ни майка, ни баща,
нито брат, нито сестра.
- Сине ле, миличък сине,
то не е мома хубава,
а най е млада змеица.
Тя тебе, синко, залюби,
люби те, ще те умори.
Кой е залюбил змеица,
никой се, синко, не отърва,
нищо нему не помага.
Най иди, сине, в балкана,
накоси трева различна
и я хубаво изсуши,
че я в колиба занеси.
Легло хубаво направи,
на него, синко, да лежиш.
Когато дойде момата,
ако не иска да влезе,
питай я защо не влиза.
Всичко си Стоян направи -
балканска трева донесе,
както майка му поръча.
Вечерта, кат се стъмнило,
Стоян си овце прибира.
Хубава мома пристига
и на вратата застана -
не иска вътре да влезе.
Кани я Стоян, моли я,
не иска, холан, не иска.
- Кажи ми, любе хубаво,
защо в колиба не влизаш -
мене ли грозно не искаш,
или ти вече дотегна
кални навуща да переш?
- Любе Стояне, Стояне,
във колиба има билка,
билката, любе, раздялна,
двамката ще ни раздели.
- Кажи ми, любе, коя е
тази проклета тревица?
Мъкнеше Стоян тревички
и си змеица питаше -
тая ли е или не е.
Най-сетне той я улучи.
Измъкна клонче зелено,
на три перца разперено,
на върха - цветче червено.
- Таз е, Стояне, тревата,
това е билка раздялна.
И още има в тревата
от тази билка проклета.
Стоян хи цвете подаде
да го навънка изхвърли.
Докато Стоян издума,
издума и да погледне,
змеицата я нямаше -
тя от билките побягна.
Така се Стоян отърва
от таз змеица проклета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013