|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама на Тоньо думаше:
- Тоньо льо, синко Тоньо льо,
макар да й майка мащеха,
нещо ще да те попитам,
правичката да ми кажеш -
защо си, синко, ден дойдеш,
ден дойдеш, синко, бял-червен,
ден дойдеш, синко, жълт-зелен?
Тоньо мами си думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
мене ме люби змейница.
Като си стадо изкарам,
га стане, майко, среди-нощи,
среди-нощи, майко, полунощи,
при мене, майко, дохожда
една ми мома хубава,
тя ми стадото огрява,
че ми цървулите събуй
и ми кавала извади,
аз свиря, мамо, тя играй,
докат петлите пропеят,
че тръгне да си отива,
пак ми цървулите обуй,
на кръст ми стадо прегази.
Тогаз ме, майко, глава заболи
и ме люта треска отресе,
затуй съм болен, неволен,
от тая мома-змейница.
Радево, Новозагорско; седенкарска и на собат (СбНУ 60/1993-1994,
№ 172 - "Залюбен от мома-змеица").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|