* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
догде бе, сину, при майка,
а ти бе, сину, бял червен,
откак са раздели от майка,
а ти си, сину, жълт зелен
като жълта неранча
и като зелен шимшир;
дали ти й, сину, зла дружина
ил' ти са върли овчари?
Стоян майци си думаше:
- Майно ле, моя старая,
нито съм на зла дружина,
нито ми са върли овчари;
но се научи, майно ле,
зла мечка-стръвница,
та вечер късно дохожда,
овчари гони със главни,
а кучетата с камънье,
а мене нищо не каже,
но ми вика: "Либе ле!"
Майка Стояну думаше:
- То не е мечка-стръвница,
но ми е Елка змеица;
можеш ли я хитром изпита:
"Елко ле, либе змеице,
ти като толко ходиш,
всички свят обходиш,
не знайш ли билье омразно,
омразно билье отделно,
че имам сестра по-малка,
та я турчин я залюбил,
от него да я омразя,
омразя, Елко, отделя?"
Елка Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
да си набере майка ти
синята бяла тинтява,
жълтата врътига и куманига,
та майка ти да ги вари
сред нощ, сред полунощ,
във гърне не обжежено,
та сестра ти да полее,
от турчин да я омрази,
омрази, още отдели.
Майка Стоянова набрала
синята бяла тинтява,
жълтата врътига и куманига,
варила ги й в сред полунощ,
както е Елка казала,
във гърне не обжежено;
не поляла сестра Стояну,
но поляла сами Стояна.
Кога е било на вечер,
ето че иде мечката,
отдалеч иде и вика:
- Либе Стояне, Стояне,
що ме лесно излъга,
та ме от либе отдели?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013