|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама на Тоньо думаше:
- Тоне ле, мило мамино,
макар да съм ти мащеха,
правичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи.
Какъв ми беше бял-червен,
като казанлъшка ябълка,
сега си Тоне жълт, бледав-жълт,
бледав, Тоне, повяхнал,
като вършина кършена,
кършена, недокършена,
през Петровските пекове,
през Никулските студове.
Дали ти е стадо болнаво,
или ти кучатата бяс хвана,
тъй да си Тоне повяхнал?
Тоньо маме си думаше:
- Мар, мамо, мар, мила мамо,
щом като ме питаш, да кажа.
Нито ми е стадо болнаво,
нито кучаката бяс хвана.
Ко ми се нещо научи,
научи на мойте, мамо, агъли.
Една ми мечка-стръвница,
всяка ми вечер дохожда
и ми агнета наглежда,
и ми навуща изсушава,
росно ми грозде донася.
Га тръгва да си отива,
на кръст ми още минава
и по едно шиле отвзема.
И тази вечер ще дойде
и ще ми вземе овена,
овена, деветгодишен...
Мама на Тоньо думаше:
- Тоне ле, мило мамино,
то не е мечка-стръвница,
ми най е мома-змейница,
тя се е в теб влюбила...
Пет могили, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|