|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
га беше, сино, при мама,
ти беше, сино, бял-червен,
откакто си, сино, овчарче,
кат тръгнеш, сино, към къра,
ставаш ми, сино, син-зелен.
Дали ти й стадо болнаво,
или ти кучета бяс хванали?
Стоян на мама думаше:
- Мане мо, мила мане мо,
като ме питаш, да кажа.
Една се мечка научи,
тя ката вечер дохада,
че сготви топла вечеря,
че ми на ръце полее,
че седнем, мамо, двамата,
да ядем, мамо, да пием.
Като се мамо наядем,
извади медни кавали
и ги на мене подаде,
и си на мене думаше:
"Ти свири, либе, аз слушам!"
Че стои мало на много -
дорде петлите пропеят,
че стане, мамо, иде си.
Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
макар да й мама мащеха,
пак мама ще те науча,
че като дойде мечката,
ти го, сино, попитай:
"Мечко ле, мечко-кръвнице,
имаме крава ялова,
не се кравата завожда,
не се богата оставя,
има ли илач за него?
Като си Стоян отиде,
при свойто стадо голямо,
мечка при Стоян пак дошла.
Стоян на мечка думаше:
- Мечко ле, мечко-кръвнице,
имаме крава ялова,
не са кравата завожда,
не се богата оставя,
има ли илач за него?
Мечка на Стоян думаше:
- Развали кола ранатла,
три пъти богата прекарай,
тогава ще се кравата заводи.
Стоян си кола развалил,
три пъти през кола минал
и си при овцете отиде.
Като го видя мечката,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
що ме хитро излъга?!
Първенец, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|