* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майно льо!/ Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дали ти е стадо болнаво,
или кучета бяс хвана?
Стоян мами си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа, -
нито ми е стадо болнаво,
нито кучета бяс хвана.
Научила се е, майно льо,
една ми мечка кръвница,
всяка ми вечер дохожда
и ми огъня разрива,
и ми кавала направя,
кара ме, мамо, да свиря,
аз свиря, мамо, тя слуша.
Като тръгне да си отива,
тя се в агъла умъкне,
най-боле овена помъкне.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да е мама мащеха,
на добро ще те научи!
То не е мечка кръмница,
а най е мома-змейница,
люби те и ще те вземе.
Попитай, синко, мечката:
"Мечко льо ма, кръмнице,
нещо ще да те попитам,
на акъл да ме научиш.
Имам си крава ялова,
води се, не се завожда
и бика не я оставя,
какво да правя и да сторя,
кравата да се заводи?"
Мечка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
като ме питаш, да кажа -
развали, либе, колата
и си кравата прекарай,
кравата ще се заводи,
бика ще я остави.
Стоян си във тях отиде
и на мама си разправя.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
развали, синко, колата,
мини ти между колата.
Стоян мама си послуша,
развали кола желязна
и мина между колата.
Като си овце изкара,
мечка от далеч гледаше
и на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
проклета да е майка ти,
дето те на ум научи,
та те от мене отдели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013