|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама на Тоньо думаше:
- Тоне ле, един на мама,
за кво си жален, кахърен,
дали ти стадо болнаво,
ал' ти кучета не върли?
Тоньо на мама думаше:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
мойто е стадо най-здраво,
мойте кучета най-върли.
Ами съм жален, кахърен,
че ми се, мамо, научи
една ми мечка-стръвница,
всяка ми вечер доходя
и ми църули събува,
и га на нея обува,
аз свиря, мамо, тя играй...
Кажи ми, мамо, кажи ми,
как да се отърва.
Мама на Тоньо думаше:
- Тоне ле, синко Тоне ле,
във сряда рано ще станеш,
разкачи кола желязна,
че се през кола прекарай,
мечката ще те напусне.
Тоньо майка си послуша,
че стана рано във сряда,
че си колата разкачи,
че се през кола прекара.
Мечка от гора ревеше
и се на Тоньо молеше:
- Защо ме, Тоньо, измами,
да ме от тебе отсъчи?!
Опан, Старозагорско; по вършитба - от групата върху диканята
(Архив КБЛ-ВТУ); отсъчи - раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|