* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
защо си тъжен, кахърен;
дали ти й стадо болнаво
иле ти си сам болен?
Стоян мами думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Една ми мечка се научи,
при мене вечер дохожда
и ми огън наклажда,
че ми краката събува
и ми навуща изсушава,
и при мене, мале, тя ляга.
Сутрин рано тя става,
тя ми колиба измита
и ме с овцете изпровожда.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
то не е мечка-стръвница,
стръвница, мама, кръвница,
най е мома-змейница.
Ти да я верно изпиташ,
тя знае билки разделки,
и да я, мама, излъжеш,
че имаш сестра по-малка,
и че я турчин залюби,
турчин иска да с'иди
и нея иска да вземе...
Змейница билки набрала
и ги на Стоян подала.
Стоян си в къщи отиде.
Майка му билки сварила
и си Стоян поляла.
Стоян при овце отиде.
Змайница над Стоян хвърчеше
и си на Стоян думаше:
- Аз бях хитра от тебе,
ти излезе по-хитър от мене,
че ме верно излъга!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013