|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама на Вельо думаше:
- Вельо льо, кавалджийо льо,
Вельо льо, сагмалджийо льо,
що кавал носиш, не свириш?
Дали ти й стадо болнаво,
болнаво, Вельо, чумаво,
ели кучета не лаят,
дали дружина невярна?
Вельо на мама думаше:
- Мамо льо, стара майко льо,
кога ме питаш, жа кажа,
що кавал нося, не свиря.
Нито ми й стадо болнаво,
болнаво, мамо, чумаво,
нито кучета не лаят,
мойта дружина й най-вярна.
Научила се й, мале мо,
мечка-стръвница, кръвница,
ката една вечер доходя,
кучета гони с колове,
дружина гони с ножове,
при мене дойде, та легне,
като ме, мамо, прегърне,
ясни ми кърви капеха.
Огородное, Болградски район, Одеска област - Украйна; есенна
седянка (Кауфман-НПБУМ 1, № 203 - "Мечка-стръвница всяка вечер дохожда").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|