|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Чудил се Стоян, маел се,
каква е мома залюбил,
име да не й чуе,
порти да не й знае.
Майка на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
я стани рано в неделя
и се хубаво премени,
и си шапка закичи,
и си в гората отиди.
Ако е мома българка,
тя ще при тебе да дойде,
ако е мома-змеица,
тя ще ти отдалеко вика:
"Либе Стояне, Стояне,
шапка от глава да свалиш,
аз при тебе да дойда!"
Стоян си майка послуша,
че стана рано в неделя,
че се хубаво премени,
рано в гората отиде,
шарено цвете набрал е -
иглика и каменика,
от гората - гороцвет,
та си на шапка закичи
и си при либе отиде.
Либе му се отдалеко провиква:
- Либе Стояне, Стояне,
шапка от глава да свалиш
аз при тебе да дойда.
Стоян се назад върна
и при майка си отива,
и на майка си разказал,
че не била мома българка,
най била мома-змеица.
Мартиново, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|