|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Щом се е пролет пукнала,
Стоян си стадо изкарва,
горе ми, горе в балкана,
пасъл е овце, радвал се е,
радвал се е Стоян до време.
Като слънцето зайдява,
Стоян си огън наклажда,
с меден кавал засвирва,
при него изляга мома-змеица.
С главни му псета замярва,
а Стояна кара да свири,
тя хоро да играе.
Много се Стоян окахърва.
Неговата стара майчица,
тя при Стояна отиде,
всякога я е весел посрещал,
тоз път е много кахърен.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Сотене,
винаги беше весел и засмян,
сега защо си грижен, кахърен,
дали ти стадо замряло,
или ти псета бяс хвана?
Стоян на майка думаше:
- Мамо бе, мила майчице,
като ме питаш, да кажа,
правичко ще ти обадя -
нито ми е стадо замряло,
нито ми псета бяс хвана.
Като си огън напалам,
при огъня да приседна,
мома-змеица пристига,
псетата ми с главня замеря,
мен кара, мамо, да свиря.
Чудя се, мамо, мая се,
как да се от нея отърва?
Мама Стояни думаше:
Стояне, синко Стояне,
и туй ли да те науча,
щом си змеица пристигне,
хитричко да я попиташ:
"Имаме крава ялова,
станало е девет годиини,
как се крава разгони,
нито я бици оставят,
нито се крава нагоня."
Като змеица пристигна,
Стоян змеици думаше:
- Змеице, либе змеице,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
имаме крава ялова,
станало е девет годиини,
как се крава разгони,
нито я бицио ставят,
нито се крава нагоня.
Змеица дума Стояни:
- Стояне, либе Стояне,
имаш ли стара майчица?
Да иде в росно ливаде,
да си бурени набере -
иглика и кумунига,
и от пъстрата тинтява;
на пусто огнище да свари,
колата да си разточи,
кравата да си полее,
кравата ще се нагони
и бици ще я оставят.
Стана си Стоян, отиде
и на майка си каза.
Майка му бурени набрала,
на пусто огнище сварила,
че си колата разточи
и си Стояна поляла.
Стоян се назад повърна
и си при стадо отиде,
огъня си накладе,
със меден кавал засвири.
Змеица се подаде,
с главни кучета замеря
и се е настрана възпряла,
и на Стояна продума:
- Стояне, либе Стояне,
как тъй по-хитър излезе?
Гръмнала, та е пляснала,
пляснала, с криле фръкнала
и никога не се върнала.
Марян, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|