* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стоян майци си думаше:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш,
каква ми мома доходя
деньня ми на планнището
вечер ми на свървището!
От далек иде - мечка е,
пре мене дойде - мома е,
мома с бели хустане,
с тенка книката престилка,
със чист копринен ръченик!
Пре мене иска да седне
и иска да се залюбим!
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
тва не е, синко, девойка,
ами е пуста змеица,
змеица, златнокрилица,
та иска да се вземете!
Сино Стояне, Стояне,
ти, га я видиш че иде,
засвири жално с кавалът,
засвири жално и милно.
Змеица ще те попита:
"Любе Стояне, Стояне,
оти ми свириш жалничко,
жалничко и кахърничко?
Я пък ти, сино, ще речеш:
"Змеице златнокрилице,
как да не свиря жалничко,
жалничко и кахърничко!
Сега са девекь години,
имаме крава ялова,
нито се от бикь оставя,
нито със теле излиза!"
Както му майка наръча
и Стоян така направи.
Като я видя че иде,
засвири жално с кавалът.
Змеица пита Стояна:
- Любе Стояне, Стояне,
защо ми свириш жалничко,
жалничко и кахърничко?
Пък той хи Стоян думаше:
- Змеице, златнокрилице,
сега са девекь години
имаме крава ялова -
нито я бикът оставя,
нито със теле излиза!
Кя му змеица думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
майка ти кажат знайница,
знайница и омайница!
Та нали знае майка ти,
на крава илач да стори,
та да я от бик раздели!
Да вземе, любе, майка ти
от девекь брода водата,
та да напълни бял бакрач.
Че да го, любе, изсипе
на пътят, на кръстопътят,
та че да рече, Стояне:
"Кога се вода събере,
всичката в бяло бакраче,
тогава - бикът с кравата!"
Стояновата майчица,
кя си илачът направи.
Като бакрачът изсипа,
на пътят на кръстопътят,
кя си се виком извика:
- Кога се вода събере,
всичката в бяло бакраче,
тогава Стоян - с змеица,
змеица - златнокрилица!
Другата утрин змеица,
отдалек стои и гледа,
жалном Стояну думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
как бе майка ти по-хитра,
та ме майка ти излъга
и ни двамата раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013