* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
кя на Стояна думаше:
- Сину Стояне, Стояне,
и търпех, сину, и мълчах,
кога ще майци да речеш -
поди ме, мамо, оглави (2)
за баш момата в селото!
- Мале ле, мила майчо ле,
да знаеш, мале, да знаеш,
да знаеш, ами не знаеш,
каква девойка доходя,
доходя, та ме находа,
на мойто стадо голямо,
денье ми на пладнището,
вечер ми на свървището...
Кя кога дойде, мале ле,
не я кучета залават,
ни я овчаре угадат,
отдалек иде, мечка е,
отблизо дойде - девойка,
девойка с бели фустане,
белокастинки кошулье.
- Сино Стояне, Стояне,
тва не е, сино, девойка,
девойка с бели фустане,
ами е, сину, змеица,
змеица - златокрилица.
Кя кога дойде, сино ле,
ти да я, сину, попиташ:
"Змеице, златокрилице,
имаме крава ялова,
сега са девек години,
нито й се бици оставят,
нито й се с теле излиза?"
- Любе Стояне, Стояне,
да си сберете, сберете
от бяло море пяната,
и от ливагьето росата,
кравата да си сипете,
та ще се бицим оставят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013