* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стоян майци си думаше:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
каква девойка доходи,
доходи, та ме находи,
на мойто стадо голямо,
отдалек иде - мечка е,
отблизо дойде - мома е,
мома е с бели фустани...
- Сино ле, сино Стояне,
т'ва не е, сино, девойка,
ами е, сино, змеица,
змеица, златнокрилица.
Сино ле, ми попитай я:
"Змеице, златнокрилице,
имаме крава ялова,
сега са девекь години,
нитой я биди остават,
нитой ми стелна станова!..."
Стоян змеица попита:
(...)
Кя Стояну си думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
кя нека поде майка ти,
да си събере, събере
от девекь брода водата
и от морето пяната,
и от овчаре лежали,
та си са огън стъкали,
та си е трева никнало, -
та да събере тревата,
та да я свари майка ти,
та да кравата напръска!
И кя отиде майка му,
та е събрала, събрала
(...)
събрала, та я сварила.
Та си Стояна напръска,
че на овцете отиде.
И змеица се зададе,
отдалек иде и вика,
и се в гърди биеше,
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
Бог да убие майка ти,
как бе похитра от мене,
та ме, Стояне, излъга!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013