* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Сино льо, сино Стояне,
толкова ходиш, сино льо,
не найде ли си личето,
личето и приличето?
- Найдох го, мале, найдох го,
яла е мошне далеко -
за година се отива
и за друга се дохуда.
Ти да я видиш, мале ле,
каква е мома хубава -
кога моминка вървеше,
без вятър, вятър духаше,
кога моминка стоеше,
без слънце, слънце грееше,
кога моминка думаше,
през уста злато точеше.
- Сино льо, сино Стояне,
бре, даде ли хи лухуце?
- Дадох хи, мале, дадох хи
моите бели грошове
и моят пръстен сребърен.
- Сино льо, сино Стояне,
тва не е мома хубава,
ле хем е, сино, ле хем е
змиичината дъщеря,
от загоре доведена,
та е тува приведена.
Лете летува, сино льо,
бащините си градини,
под белят, цървен трендафил,
зиме зимува, сино льо,
бащините си яхъри,
под оловетум яслите.
Лъжи я, сино, мами я:
"Дай си ми, моме, грошове
и моят пръстен сребърен,
че ка на сефер да пода,
я дойда вейке, не дойда..."
- Лъгах я, мале, мамих я,
яла е хитра гидия,
я тя ми вели, мале ле:
"Дей гиди, луда гидия,
твоят е сефер и моят,
горе, горе в планината,
самовилското камене!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013