* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, мил мамин,
докато беше, синко, при майка,
ти беше, синко, бял-червен,
а сега, мамо, жълт-зелен.
Дали ти псета бяс хвана,
или ти стадо чамаво?
Стоян си майка продума:
- Нито ми псета бяс хванах,
нито ми стадо чамаво.
Научила се, мамо ма,
зла мечка, мамо, стръвница,
вечер си огън зарина,
сутрин го найда разринат,
разринат, майко, накладен.
Мама Стояну думаше:
- Това не е, мамо, зла мечка,
зла мечка, мамо, стръвница,
а най е, мамо, змеица,
тя тебе любе, залюбе!
Я си я, Стояне, попитай,
че имаш сестра Драгана,
тази - девета година,
откак я турчин залюбил,
залюбил, не ще да разлюби,
какво да прави майка ти...
Стоян змеица думаше:
- Я кажи, любе, я кажи,
какво да прави майка ми,
че имам сестра Драгана,
тази - девета година,
откак я турчин залюбил,
залюбил, не ще разлюби?
Змеица дума Стояну:
- Любе Стояне, Стояне,
да вземе, Стояне, майка ти,
да свари, Стояне, майка ти
вратника и кумуника,
жълтата горска тинтява,
в гърне необгарано,
гола и гологлава,
на пътя, на кръстопътя,
на кола, на разточника.
С това да полее сестра ти,
турчин от нея ще откаже.
Майка е бурен варила
и си поляла Стояна.
Змеица тича и вика:
- Либе Стояне, Стояне,
и аз бях хитра, Стояне,
но ти по-хитър излезе,
та си ме хубаво изпита!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013