|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
докато беше при мама
ти беше, сине, бял-червен,
а как отиде в гората,
в гората на кошарата,
ти стана, сине, жълт-зелен.
Дали си на зла дружина,
или ти стадо примира,
или ти псета беснеят?
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа -
нито съм на зла дружина,
нито ми стадо примира,
нито ми псета беснеят...
Научила се, майно ле,
зла мечка, мамо, стръвница -
вечер си стадо затворя,
тя ми го, мамо, отвори,
да сяда, да й приказвам;
вечер си огън зарина,
тя ми го, мамо, разрине,
да сяда, да й приказвам!
- Сине Стояне, Стояне,
туй не е мечка-стръвница,
ами и жълта змеица!
А да я, сине, попиташ:
"Либе змеице, змеице,
имаме крава ялова,
девет годене води се,
води се, незавожда се,
как да изцерим кравата?"
Стоян в гората отиде
и на змеица думаше,
как го учила майка му.
Змеица дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
като си в къщи отидеш
и на майка си да кажеш -
да вземе билки всякакви,
врътика и команика,
и горска полска тинтява,
и овчарската чубрица,
па да ги, либе, възвари
в гърне ненаварвано,
и да полее кравата
в нощи, в полунощи,
на кола, на растоката!
Всичко е майка сършила,
както змеица нареди,
но не поляла кравата,
а най поляла Стояна.
Кога на кошара отиде,
змеица високо хвърчеше,
и си на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
как можа, либе, майка ти,
по-хитра от мен да излезе,
та ни двамата раздели?!
Лукови; седенкарска и на тлаки (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|