* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, сине, Стояне,
какъв беше, синко, бял и червен,
бял и червен като ябълка,
сега си, синко, жълт-зелен?!
Стоян мама си думаше:
- Мали мо, мила мали мо,
като ме питаш, да кажа -
научила се е мечка-кръвница,
стръвница, мали мо, като се зададе,
овчарите с жар посипва,
а овцете с бяла пепел,
всичките, мамо, избягват,
мене самичък оставят.
Ще дойде, мамо, при мене,
до коляното ми ще седне,
сърба ми с лъжицата
и яде от паницата.
Я стани, Стояне, Стояне чобане,
стани да се поборим.
В синьо ме небе издига,
в черна ме земя удряше.
До среднощ - мечка-стръвница,
от среднощ - мома прекрасна.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
тя не е мечка-стръвница,
а най е мома-змейница.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
хитричко да я излъжеш,
не знаеш ли билки разделни,
аз имам сестра по-голяма,
нея я турчин залюбил...
И тя му е билки донесла,
не поля Стоян сестра си,
а най поля себе си.
Мечка Стояну думаше:
- Хитро ме, Стояне, излъга,
от тебе да се откажа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013