|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Майка Стояна говори:
- Синко Стояне, Стояне!
До де бе, синко, при мама,
тизе бе ми бел-червен,
като пазарска ябълка,
на пазар не износена,
моми я не видвале,
момци я не купувале.
От ка ми стадо запасе,
тизе ми стана жълт-зелен;
мама те не е питала,
дали си на зла дружина,
или на върли кехая,
или ти стадо промира,
или ти пцета беснеят?
Стоян майци си говори:
- Майко ле, моя драгаво!
Нели ме питаш, ще кажа -
нито съм на зла дружина,
нито на върли кехая,
нито ми стадо промира,
нито ми пцета беснеят,
научила се, майно ле,
зла мечка, мале, стръвница,
вечери късно дохожда,
дружина с глявня замере,
пцетата, майно, с камъне,
а мене, мале, милува,
милува, мале, целува!
Майка Стояну говори:
- Синко Стояне, Стояне,
това ми не е зла мечка,
но ми е, синко, змиица!
Но кога дойде на вечер,
тизе да я попиташ:
"Либе змиице, змиице,
имам си крава ялова,
води се, не завожда се,
нито я бици махинат;
но да ме, либе, научиш,
та да я мама лекува,
да ни теленце отели."
Змиица каже Стояну:
- Либе Стояне, Стояне?
Майкя ти да си събере
врътика и куманика,
и синюгорска тентева,
в сред нощи да я увари,
и гола и гологлава,
колата да си разточи,
кравата да си приведе,
та па да си я польее,
бици ще да се поринат.
Стоян си дома отиде
и на майкя си приказа,
та е майкя му събрала
врътика и куманика,
и синюгорска тентева,
па ги сред нощи увари
и гола и гологлава,
па си колата разточи,
та си Стояна преведе,
преведе Стоян, поляла.
Змиица Стояну говори:
- Либе Стояне, Стояне,
ти бе по-гявол от мене,
та си ме хитром изпита,
сама ти казах, Стояне,
та ме макя ти от теб умрази!
Литаково, Орханийско, дн. Ботевградско (Шапкарев 3, № 1268 -
"Мечка змеица и Стоян").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|