* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
докат бе, синко, при мене,
ти беше, синко, бял-червен,
откак си стадо запасе
по тия, синко кошари,
ти стана, синко, жълт-зелен...
Мама те не е питала,
сега ще да те попитам,
правичко да ми кажеш -
дали ти стадо премира,
или ти пцета беснеят,
или те моми ядосват?
- Мале ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
нит ми стадо премира,
нито ми пцета беснеят,
нито ме моми ядосват!
На съне ми, мамо, доходжа
по срединощи, полунощи;
една ми мечка-стръвница...
Ако си стадо затворя -
тя дойде, та го отвори;
ако си вода донеса -
тя дойде, та я разлее;
ако си огън наклада -
тя дойде, та го разкладе...
Чудя се, мамо, мая се,
какво да правя, не зная,
как да се от нея отърва,
как се от нея избавя?...
Мама Стояну пак дума:
- Синко Стояне, Стояне,
то не мечка-стръвница,
ами е, синко, Елка змеица!
Мама ще те, синко, отърве
от тая, синко, змеица.
На нощ ще, мамо да стана
и сред нощи, полунощи,
в още не пели петли,
мама ще бурен да свари -
иглика и кумуника,
и синьогорска тинтява,
па ще те мама заведе
на пътя, на кръстопътя,
там ще те, мале, полее.
Как те е майка родила,
така ще те майка отърве
от тази Елка змеица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013