|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ето ми девет години,
откак си стадо запасъл,
мама не те й виждала,
толкози да си кахърен,
каквото тази година?
Що си кахърен, усърен -
дали ти й стадо замряло,
или ти пцета бяс хвана,
дали си на зла дружина,
на неразбрана кехая?
Стоян майци си думаше:
- Майно льо, стара мамке ле,
нали ме питаш, да кажа,
право ще да ти обадя -
нито ми й стадо замряло,
нито ми пцета бяс хвана,
нито съм на зла дружина,
на неразбрана кехая.
Мене ме, мамо, мене ме,
мене ме либи змейница,
змейница-многознайница.
Всяка ми вече дохожда,
с огън ми пцета замеря,
и таз ще вечер да дойде...
Мама Стаяни думаш:
- Стояне, синко Стояне,
и туй ли да те науча,
и туй ли още не знаеш?
Като си дойде змейница,
змейница-многознайница,
ти си змейница изпитай:
"Змейнице-многознайнице,
ти знаеш билки всякакви,
омразни билки, разделни,
я ми дай билка омразна,
омразна билка, раздялка.
Имаме крава ялова,
ето ми девет години,
гони се, пък не се тели,
кравата да си окъпя!"
Таман тъй дума майка му,
яла и змейница де иде,
змейница-многознайница -
с огън му пцета замеря,
че при Стояна отиде.
Стоян змейници думаше:
- Змейнице-многознайнице,
ти знаеш билки всякакви,
омразни билки разделни,
я ми дай билка омразна,
омразна билка, разделна.
Имаме крава ялова,
ето ми девет години,
гони се, пък не се тели,
кравата да си окъпя!
Змейница дума Стояни:
- Стояне, либе Стояне,
и туй ли да те науча,
и туй ли още не знаеш?
Я иди в росно ливаде,
набери бурен всякакъв -
врътика и кумуника,
едностръката тинтява,
че да ги свариш, Стояне,
на опустено огнище;
че ги прекарай, Стояне,
през опустено колело,
че си кравата окъпи!
И Стоян стана, Стояне,
отиде в росно ливаде,
че набра бурен всякакъв -
врътика и кумуника,
едностръката тинтява;
та че ги Стоян вареше
на опустено огнище;
че го Стоян прекара
през опустено колело;
та че се Стоян окъпа.
Яла и змейница, де иде,
змейница-многознайница -
с огън му пцета замеря,
отдалеч вика Стояни:
- Стояне, либе Стояне,
що тъй ме хитро излъга,
та се със бурен окъпа,
та те аз тебе омразих?
И си змейница отиде...
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 33 - "Змеица люби момък
- 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|