|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що ходиш, синко, кахърен,
кахърен, сино, тъжовен,
дали ти стадо болнаво,
или кучета беснеят?
Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Нито ми стадо болнаво,
нито кучета беснеят -
при мене, мамо, дохожда
до една Елка змеица,
кучета гони с камъни,
на мене нищо не казва,
снощи ми дума, продума:
"Любе Стояне, Стояне,
хай да се двама вземеме!"
Кажи ми, мамо, научи -
как да се от нея отърва?
Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я чуй ме, да те науча -
ти ще я, сино, запиташ:
"Любе ле, Елке змеице,
ти много ходиш и знаеш,
знаеш ли биле разделно,
разделно биле, омайно,
от майка да се отделя,
със тебе да се вземеме?"
Че ще ги, сино, донесеш,
че ще ги, сино, оварим
във гърне ненагоряно,
и ще я, сино, напоиш,
сама ще се от тебе отдели...
Ламбух, Ивайловградско, на трапеза (СбНУ 60/1993-1994, № 170
- "Залюбен от Елка змеица").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|