* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стоянова стара майка,
на Стояна думаше:
- Стояне ле, синко Стояне,
докато бе, мама, кръчмарин,
ти беше бял и червен,
откакто овчарин стана,
много ми, сине, пожълтя.
Дали ти е стадо болнаво,
или ти кучета беснеят?
- Нито ми е стадо болнаво,
нито ми кучета беснеят,
ала мечка, стръвна стръвница,
огнището ми разрева.
Майка на Стоян дума:
- Стояне ле, синко Стояне,
това не е мечка-стръвница,
ами е мома-змеица.
Змеица да си попиташ:
"Змеица ле, любе змеице,
имаме крава ялова,
девет години се завожда
и не може да се заводи,
какво да я, либе, правим?"
Стоян си змеица попитал
и тя си на Стоян казала:
- Да стане твоята стара майка
в събота рано сутринта,
на Стара планина да иде,
девет билки корени да набере,
зелената при жълтата температушка,
в гърне да ги свари,
в гърне ненаварвано.
По среди-нощ да си крава полее
и на сточника разточника.
Така си е старата майка
на Стоян направила,
и си млад Стоян поляла.
Като го с билки поляла,
той се разхубавил и зачервил.
Змеица над колиба хвърчала,
хвърчала и думала:
- Любе ле, любе Стояне,
майка ти ме, любе, измами -
то не било за крава ялова,
най ми било за тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013