* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станали седем години,
как си овчарче станало,
всякога весело дохождаш
във бащини си дворове,
таз вечер, синко Стояне,
такиз си, синко, нажален
и във лицето наскърбен...
Ти беше, синко, бял-черен,
като червена ябълка,
сега си станал жълт-зелен.
Дали ти стадо болнаво,
или си на зла дружина?
Стоян мамо льо думаше:
- Мамо льо, моя милинка,
като ме питаш, ще кажа -
нито ми стадо болнаво,
нито съм на зла дружина,
от скоро идва при назе
хубава мома-змеица,
овчари гони с камени,
кучета гони със глъмни,
на мене нищо не казва,
само ми "любе" викаше.
Вечер при мене остава,
със мене да си вечеря,
вечеря и си нощува.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
моли я, синко, изпитай,
хитричко да я измамиш:
"Змеицо, любе змеицо,
ти, като въртиш по цял свят,
по гори и по поля,
не знаеш ли биле разделно?…"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013